неделя, 20 юли 2025 г.
Само изоставянето носи разширение на човека и крилата на зората могат да се хвърлят в душата и да я отнесат
Съобщението на Господ наш Иисус Христос до Кристин във Франция на 17 юли 2025 г.
[Майка Анна] Моето възлюбено дете, заеме място си в Рая и Райът ще те носи в своята утроба. Всеки човек е повикан към Дома, а всеки човек се очаква, но какво може да надежда този, който отрича или отхвърля Господа? Обаче добрината на Отца, която е вечна — Той чието благодетелно сърце желае само да спаси своите и ги покрива със своя плащ от Светлина — чака душата до последният момент, крайния момент, за да я спаси и да я отведе в Слънцето на неговата слава, където ще бъде научена, обичана, ценена и водена по пътя към съвършенството. Всеки дух е богатство, а всяка душа е скъпоценен куфарче, в което бие сърцето на Отца и го напълва със своята вечна светлина. Човекът може да намери мир само чрез въздържателността, която му носи любов. Защо? Потому че във въздържателността той се очиства и е почистен, а в душевния труд ражда се пространството за живот в човека, което му носи Пристанището на Отца, който е цяла пълнота, цяло величие, цяла светлина. Така изоставянето е дадено на човека. Има само едно условие: фиатът в сърцето и предаването на душата към Всякобожието.
Моето възлюбено дете, внутренното пристанище, което е украсено и красиво от присъствието на Отца, носи в себе си нова зора, нов живот, сливане на любовта и вечните огньове. Само предаването носи разширение на човека и крилата на зората могат да се хвърлят в душата и да я отнесат
Молитва, дете, е времето за едно към едно, за предаване, сърце към Сърцето в божественото сърце, от човешкото сърце към Сърцето на Отца, сърце към Сърцето във всемощното божествено сърце, което се предава в човека да му донесе река от живата вода. В тишината нека човекът се събере, нека приеме себе си, а в разширението на даренето и изоставянето ще се отворят шлюзовете на духата и, в тишината на пълното събиране, душата ще полети към дворците на Господа ѝ.
Моето дете, празнуването е в предаването, радостта във дарението и веселието в жертвата, защото тези, които принасят своите сърца от любов към Любовта, намират пътя, единствения път, който ги води до границите на Сърцето. Мирът е спокойствието на съществуването и редът на мирното. Мирът е покойът на душата. В мира човек става светлина, защото мирът е Светлината на Всевишния, мирът който носи пълнотата, а пълнотата която носи семето на полета, защото цялото любовно живот е полет и целият полет е Огнена Светлина. Но има едно действие, което е по-голямо от всички други — изоставянето в дарението, пълен, съвършен дарител, който принася победата във смирението на човека. Без смирение няма победа. Победа: разтрошаването, унищожението на егото, малко и обремененото личност в човека.
Изоставянето е дар. Той който се изоставява дава себе си, а във даренето няма връщане назад.
Напред и ходей право! Напред и ходей право и поставяй стъпките си в правдата!
Райът, следвайки стъпалката на сеялния, идва да събере семената и ги носи все по-високо към Славата на Всевишния, където ще цъфнат и принесат плодове — плода от любовта!
Гледай и никога не очаквай злото!
Не следвай стъпките на света, а тези на Небето, което слиза да те издигне в неговото обиталище.
Научи се да обожаваш най-малката мравка, най-емблематичното насекомо, дори ужаса на осита, защото всяко изпитание е битка, всяка битка води към предаване, а предаването води към Светлината! Светлината свети в тъмнината, и Тъмнината се руши.
Истината, деца, е светлина, и Светлината свети в Тъмнината, и Тъмнината умира. Предаване, дете, е светлина, и предаването е живинен извор.
Постави стъпките си на стъпалата на двореца, и твоите стъпки ще следват пътя на Праведния, единствения Праведен, Сина, Синът на живеещия Бог, вечното обиталище, Истината. Ожени се за Истината, и сърцето ти ще носи плод в радост. Деца, пазете плаща на скромност и вървете по пътя на предаване, и работи молчаливо. Тогава ще имате Истината като обиталище, и ще ходете по правилния път. Но моли се винаги, защото молитвата е предаване.
(1) В своето произведение „Градът на Бога“ свети Августин определя мира като „мирното състояние на реда“.